В последните години с няколко тълкувателни решения Върховния касационен съд разреши редица спорни въпроси в материята на трудовото право. По всички поставени въпроси съществуват различни становища и съдебната практика е противоречива. По-долу в настоящото изложение са разгледани въпросите, поставени на вниманието на магистратите, на които те дават отговор чрез съответното решение.

I. Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 12 декември 2013 г.

На магистратите е поставен въпросът: „По какъв начин се изчислява обезщетението по чл. 225, ал. 3 от Кодекса на труда“, наричан по-долу „КТ“?

Разпоредбата в чл. 225, ал. 3 КТ се отнася до дължимото от работодателя обезщетение в хипотезата, когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа, но след явяването му в предприятието не бъде допуснат да я изпълнява.

Обезщетението е дължимо от работодателя, когато са изпълнени следните кумулативни предпоставки:

·Да е имало валидно сключено трудово правоотношение преди датата на незаконното уволнение;

· Служителят да е бил уволнен незаконно, т.е. при неспазване на реда и основанията, предвидени в КТ;

· Със съдебното решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ уволнението да е било признато за незаконно, лицето да е било възстановено на работа и да му е присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Доказателствената тежест при присъждане на обезщетението по чл. 225 КТ е за ищеца.

Работникът следва да докаже с всички възможни доказателствени средства в гражданския процес, че в периода между незаконното уволнение и възстановяването на работа, той е бил без работа или дори да е работил е получавал по-ниско трудово

  възнаграждение от това по предишното трудово правоотношение;

· Лицето да се е явило, за да заеме работата, на която е било възстановено, но да не е било допуснато от работодателя или съответното длъжностно лице.

Предмет на противоречива съдебна практика е определянето на размера на дължимото обезщетение. С Тълкувателното решение се определя, че обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение, като същото не може да бъде по-малко от размера на минималната работна заплата за периода на недопускане на работа.

II. Тълкувателно решение № 9/2013 г. от 12.12.2014 г.

Пред магистратите е поставен следният въпрос: „Предвидената в чл. 333, ал. 3 КТ, във връзка с §1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на КТ

предварителна закрила при уволнение се отнася само до работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен ръководен орган или и до работник или служител, който е член на синдикалното ръководство на основните синдикални организации в съответните структурни подразделения на предприятието“.

Предварителната защита урежда специална закрила при прекратяване на трудовото правоотношение за определени категории работници или служители.

Такава предварителна закрила е предвидена в закона по отношение на работник или служител, който е член на синдикалното ръководство в предприятието на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган.

Тази защита се прилага в периода, през който лицето заема съответната длъжност, както и 6 месеца след освобождаването му. Работодателят трябва да получи предварително съгласие на синдикалния орган, определен с решение на централното ръководство ако иска да уволни съответния работник. Тази защита се прилага при следните хипотези:

· Закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

· Намаляване на обема на работа;

· Липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

· Промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

· Работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен.

При останалите основания за уволнение, предварителната защита не може да се прилага. В правната теория и в съдебната практика няма спор, че нормата на чл. 333, ал. 3 КТ урежда специална закрила при прекратяване на трудовото правоотношение за две групи синдикални дейци – тези, които са членове на ръководството на синдикалната организацията на предприятието и тези, които са членове на териториален, отраслов или национален ръководен орган.

Противоречията в практиката касаят тълкуването и прилагането на закрилата на чл. 333, ал. 3 КТ в първата й хипотеза – по отношение на лицата, членове на синдикалното ръководство в предприятието.

Понятието „синдикално ръководство“ има легална дефиниция, дадена в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби, наричано по-долу „ДР“ на КТ.

Съгласно дефиницията, законодателят е ограничил приложението на закрилата само до председателя и секретаря на съответната синдикална организация.

III. Тълкувателно решение 1/2014 г. от 12 май 2015 г.

Пред магистратите е поставен следният въпрос: „Какъв е давностният срок за предявяване на иска за възстановяване на предишната работа – 2-месечен по чл. 358, ал. 1, т. 2, предложение последно КТ или общият 3-годишен по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ?“

 Специалната уредба в материята на трудовото правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове. Това е продиктувано от изискването за по-голяма бързина в уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и жизненоважни интереси на страните.

Поради това и законодателят е предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ исковете за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 за възстановяване на предишната работа е обусловен от прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя и е правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Искът има конститутивен характер – с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на прекратеното трудово правоотношение между работника и работодателя. С този иск ищецът иска уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде отменено и работникът или служителят да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа.

Следователно искът за възстановяване на заеманата преди уволнението работа е един от исковете за защита срещу незаконно уволнение, т.е. иск свързан с прекратяването на трудовото правоотношение и следва да се предяви в 2-месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои аспекти на тълкувателната практика на Върховния касационен съд на Република България по отношение на някои проблеми на трудовото право. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко”.

панорама на офиса скрий съдържанието