В преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за държавно и обществено осигуряване бяха приети промени в Наказателния кодекс („НК“), публикувани в брой 27 на Държавен вестник („ДВ“) от 24.12.2014 г. С посочените изменения се създава разпоредбата на чл. 255б, който криминализира неплащането на осигурителни задължения. Посоченото изменение ще бъде разгледано по-подробно в настоящата статия.

На първо място в чл. 93, т. 29 НК се прави разграничение между осигурителни вноски в големи размери и особено големи размери. Под осигурителни вноски в големи размери следва да се разбира суми над 3 000 лева, а в особени големите размери над 12 000 лева. Невнасянето на вноски до 3 000 лева не се квалифицира като престъпление и подлежи само на административно-наказателна отговорност.

За престъпление се счита такова укриване на осигурителни вноски в големи размери, при което:

  • Се обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице;
  • Не се подаде декларация;
  • Потвърди се неистина или затаи истина в подадена декларация;
  • Състави се или се използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите;
  • Унищожат се или се укрият в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати.

В горните случаи наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева. Следва да се отбележи, че глобата се налага едновременно с наказанието лишаване от свобода. С оглед квалифицирания състав в чл. 255б, ал. 3, когато осигурителните вноски са в особено големи размери наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Друг квалифициран състав на това престъпление разглеждат случаите, когато това деяние е извършено с участието на орган по приходите или регистриран одитор.

Разпоредбата на чл. 255б, ал. 4 разглежда една стимулираща норма и предвижда по-леко наказание ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за

здравно осигуряване бъдат внесени в бюджета заедно с лихвите.

Работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност, включително и за подбудителство и помагачество. Според българското наказателно право, наказателната отговорност е лична и може да се носи само от пълнолетно физическо лице, което в състояние на вменяемост извърши престъпление. Наказателна отговорност за юридически лица не е предвидена. В тази връзка престъплението по чл. 255б може да бъде извършено от всяко наказателноотговорно лице, което има задължение по закон да извършва горепосочените действия. По посочената разпоредба все още няма съдебна практика и изясняването на точния й смисъл тепърва предстои.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои нови промени в Наказателния кодекс. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко”.

панорама на офиса скрий съдържанието