В Белгия, на 27-ми март 2009 г., Фламандският Регион приема указ, относно политиката за земята и недвижимите имоти. Той налага необходимостта от наличие достатъчна връзка между потенциален купувач или наемател и съответната (целевата) община, за да е допустимо закупуването или наемането, за да бъде допустимо закупуване или наемане на земя. Указът също налага задължение за възложители и инвеститори да предоставят социални жилищни единици, като им се предоставят данъчни стимули и механизми за субсидиране при подобно закупуване или наемане.

Относно изискването за наличие на достатъчна връзка с целевата община, фламандския указ за политиката за земята и недвижимите имоти налага 3 условия, като всяко едно от тях трябва да бъде налице, за да бъде изпълнено изискването. Първо, лицето, което ще придобие недвижимия имот, трябва да е бил жител на съответната

община за поне шест години до момента на прехвърлянето. Във връзка с първото условие, потенциалният купувач или наемател трябва до датата на прехвърлянето да е извършвал някаква дейност във въпросната община. Последното условие изисква потенциалният купувач или наемател да има професионална, социална, семейна или икономическа връзка, която да е резултат от дългосрочно значимо обстоятелство, с целевата община. Местен оценителски комитет преценява дали потенциалният купувач или наемател на недвижимия имот отговаря на някое от тези условия.

Белгийският Конституционен съд, пред който са подавани няколко искания за отмяна на този указ, е повдигнал въпроса дали указът съответства на правото на ЕС, по-точно на основните свободи и правилата за държавна помощ и обществени поръчки. Този въпрос е бил

отправен към Съда на Европейския съюз (Съдът) чрез преюдициално запитване.

В тази връзка, Съдът намира, че фламандският указ предвижда предварителна разрешителна процедура, за да се определи дали има „достатъчна връзка” между потенциалния купувач или наемател на недвижим имот и целевата община. Всъщност, подобна процедура води до забрана за определени лица да закупуват или наемат за повече от 9 години имоти или постройки. Съдът намира, че тези разпоредби представляват ограничения на основните свободи, съгласно чл. 21, чл. 45, чл. 49, чл. 56 и чл. 63 от Договора за Функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), като тези ограничения трябва да бъдат оправдани.

В отговор, фламандското управление твърди, че условието за наличие на „достатъчна връзка” е оправдано с целта да се отговори на нуждите на по-необлагодетелстваното

местно население в целевите общини. Съдът приема, че подобна цел може да представлява надделяваща причина в обществен интерес, достатъчна за оправдаване на ограниченията наложени от фламандския указ, но Съдът намира, че наложените условия не постигат непълно или изцяло търсения социален ефект.

Заложените мерки по този начин надхвърлят преследваната цел.

Освен това, Съдът счита, че различни възложители и инвеститори, на които е наложено „социално задължение”, когато е предоставено разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти, не могат свободно да използват придобития имот. Подобна мярка може да разубеди граждани на една държава-членка да инвестират в недвижим имот в друга държава-членка и по този начин представлява ограничение на свободното движение на капитала.

 Съдът приема, че данъчните облекчения и механизмите за субсидии, предоставени във фламандския указ могат да бъдат окачествени като държавна помощ. Но юрисдикцията, отправяща запитването, трябва да определи дали мерките действително следва да бъдат класифицирани като държавна помощ, съгласно чл. 107, пар. 1 от ДФЕС.

Не на последно място, Съдът намира, че изграждането на социални жилища, които впоследствие трябва да бъдат продавани с предварително определени горни граници на цените на публична организация за социално настаняване, попада в значението на „договор за обществена поръчка”, определен от чл. 1, пар. 2, буква б) от Директива 2004/18/ЕО. Въпреки това, отправящата запитването юрисдикция трябва да провери дали са налице критериите от гореспоменатата разпоредба.

Настоящата новина служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични практики на Европейския съд. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко”.

панорама на офиса скрий съдържанието