На 15 ноември 2013 г. Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд на Република България прие тълкувателно решение № 3 / 2013 г. (наричано по-долу за краткост „Тълкувателното решение”). На вниманието на магистратите са поставени 2 въпроса, на които те дават отговор чрез Тълкувателното решение. Всеки един от тях ще бъде разгледан последователно в настоящата статия.

1. Необходимо ли е решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на Общото събрание, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон, за действителността на разпоредителна сделка, сключена от представляващия дружеството орган (управител/управители)?

Общото събрание на гражданската и търговската колегия отбелязва в мотивите си, че съществуват разнопосочни становища и противоречива съдебна практика по поставения въпрос. Някои съдилища приемат, че не е нищожна разпоредителна сделка, сключена от управителя на дружество с ограничена отговорност („ООД”) без разрешение на Общото събрание („ОС”) по чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон („ТЗ”), тъй като волеизявлението е на представителния орган, актовете на други органи не са волеизявления по сделката. Считат, че решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ не е елемент от фактическия състав на договора за продажба и няма правно значение за валидността му. Други съдилища приемат, че договор сключен от ООД без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ е недействителен поради липса на воля, на съгласие. Считат, че общото събрание е волеобразуващ орган, притежаващ изключителна компетентност относно

съгласието за сключване на разпоредителна сделка, а управителят е обвързан от формираната от ОС воля.

Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд, считайки за правилно първото становище, реши:

Решението на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител/управители).

2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона, на две търговски дружества?

 Общото събрание на гражданската и търговската колегия отбелязва в мотивите си, че по поставения въпрос има противоречива съдебна практика. Някои съдилища приемат, че за търговска сделка, сключена между две дружества с ограничена отговорност, чрез едно и също лице, като органен представител, не се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД”), имаща за предмет забраната за договаряне сам със себе си. Те считат, че страни по договора за юридическите лица, а не техните представители. Други съдилища приемат, че забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД се прилага при органно представителство, тъй като юридическото лице не формира самостоятелно воля, а извършва правни действия чрез представителя си.

Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд, считайки за правилно първото становище, реши:

Към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои аспекти на Тълкувателно решение № 3 / 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко”.

 

панорама на офиса скрий съдържанието