Решение на Съда на Европейския съюз от 26 септември 2013 г. по преюдициално запитване относно правния режим на сделка по придобиване на дълготраен нематериален актив срещу разходите за подобрение на съответния нает или предоставен за ползване актив с оглед Директивата за Данък върху добавената стойност

На 26 септември 2013 г. Съдът на Европейския съюз (наричан по-долу „СЕС”) постанови решение по дело С-283/12 с предмет преюдициално запитване, отправено от Административен съд – гр. Варна относно дело, заведено от „Серебрянный век” ЕООД срещу Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите („НАП”).

Фактите по делото са следните:

„Серебрянный век” ЕООД е дружество, чийто предмет на дейност е отдаване под наем на недвижими имоти, туризъм и хотелиерство. През м. юни 2009 г. г-н Бодзуляк

– едноличен собственик на капитала и управител на „Серебрянный век” ЕООД, закупува като физическо лице два апартамента в гр. Варна, като същите са придобити като част от съпружеската имуществена общност.

На 8 април 2009 г. г-н Бодзуляк, като физическо лице, сключва със „Серебрянный век” ЕООД два идентични договора, по силата на които предоставя на дружеството „вещното право да ползва” собствения му недвижим имот в груб строеж и по-специално въпросните два апартамента, за срок от 5 години с възможност за продължаване на срока. Предвидено е, че „Серебрянный век” ЕООД ще отдава под наем посочените апартаменти на трети лица. Съгласно тези договори, дружеството не дължи на г-н Бодзуляк и съпругата му наемна цена за срока на действие на договорите. „Серебряннъй век” ЕООД се задължава обаче да извърши от свое име, за своя сметка и по своя преценка строително-ремонтните и монтажните работи по завършването и въвеждането на апартаментите в експлоатация и по-специално

закупуването и доставката на подови настилки, мебелировка, декорация, обзавеждане на баните и тоалетните. Предвидено е, че след изтичане на срока на действие на договорите собствениците (г-н Бодзуляк и съпругата му) ще получат съответните апартаменти с подобренията в тях.

На 21 октомври 2010 г. органите по приходите извършват контрол и издават ревизионен акт, като приемат, че „Серебрянный век” ЕООД е извършило безвъзмездна доставка на услуги в полза на собствениците на апартаментите и че данъчната основа на тази доставка съответства на стойността на разходите, направени от дружеството за посочената доставка. „Серебрянный век” ЕООД обжалва ревизионния акт и той е отменен от Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна, като последният счита, че е налице бартер, тъй като дружеството е получило съответните апартаменти под наем срещу услугите по ремонта и обзавеждането им. 

Извършена е повторна ревизия и органите по приходите констатират, че е налице бартер. Считат още, че предвид факта, че датата на разрешението за ползване на първия апартамент (29 юни 2010 г.) е датата, на която са завършени услугите по ремонт и обзавеждане, а датата на завършване на услугите по ремонт и обзавеждане на втория апартамент е датата на изготвяне на окончателния приемо-предавателен протокол (30 юни 2010 г.), то „Серебрянный век” ЕООД е трябвало да издаде фактура за извършените от него услуги по ремонт и обзавеждане най-късно до 5 юли 2010 г.

На 14 декември 2011 г. органите по приходите издават нов ревизионен акт, с който е установено, че „Серебрянный век” ЕООД дължи данък върху добавената стойност („ДДС”) за м. юли 2010 г. в размер на 111 600.00 лв. и лихви в размер на 6 341.55 лв.

„Серебрянный век” ЕООД подава жалба срещу този ревизионен акт по административен ред пред Директора

на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна, който отхвърля жалбата с решение от 12 март 2012 г. Дружеството обжалва това решение по съдебен ред пред Административен съд – гр. Варна. В тази ситуация и на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз („ДФЕС”), Административен съд – гр. Варна отправя преюдициално запитване към СЕС със следния въпрос:

Разпоредбата на чл. 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС може ли да се тълкува в смисъл, че придобиването на дълготраен нематериален актив (в конкретния случай правото на ползване на апартаментите) срещу разходите за подобрение на нает или предоставен за ползване актив представлява заплащане на услугата за подобрение, независимо че според договора собственикът на актива не дължи възнаграждение?

За да отговори на поставения преюдициален въпрос, СЕС на първо място решава да напомни, че:

- Възможността една сделка да бъде квалифицирана като възмездна предполага единствено съществуване на пряка връзка между доставчика на стоки или на услуги и реално получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителна равностойност на услугата, предоставена от получателя.

- Насрещната престация при доставка на стоки може да се състои в доставка на услуги и да представлява данъчна основа за тази насрещна престация по смисъла на чл. 73 от Директивата за ДДС, при условие обаче че е налице пряка връзка между доставката на стоки и доставката на услуги и че стойността на последната може да получи

парично изражение, като същото се отнася и за случая, в който е извършена доставка на услуги срещу друга доставка на услуги, при положение че са изпълнени същите тези условия.

- Договорите за бартер, в които насрещната престация поначало е в натура, и сделките с парична насрещна престация представят две еднакви положения от икономическа и търговска гледна точка.

Така с оглед всичко гореизложено, СЕС счита, че чл. 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент трябва да се смята за извършена възмездно, когато по силата на договор, сключен със собственика на този апартамент, доставчикът на посочените услуги, от една страна, поема задължението да извърши тази доставка на услуги за своя сметка и от друга страна, придобива правото да разполага с посочения апартамент, за да го използва за своята икономическа

дейност за срока на действие на договора, без да дължи наем, докато собственикът получава апартамента с подобренията в него след прекратяването на договора.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични практики на съда на Европейския съюз. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко”.

панорама на офиса скрий съдържанието