На 21 юни 2012 г. Съдът на Европейския съюз („СЕС”) постанови фудаментално по своето значение решение (по съединени дела С-80/11 и С-142/11) (за по-подробна информация виж http://www.ivlawfirm.com/bg/?p=1689), в което давайки отговор на поредица от преюдициални въпроси, постави основата за оформянето на постоянна съдебна практика по отношение на правилата и практиките за приспадане на данъчен кредит. Тендецията за изграждането на такава константна практика е видима както в решенията на СЕС, така и в тези на българския Върховен административен съд (ВАС). Само като примери биха могли да бъдат споменати Решенията по дела С-324/11 от 6 септ. 2012г. и С-273/11 от 6 септ. 2012г. (част от практиката на СЕС), както и решение № 9375 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15425/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова, решение № 9680 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15428/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова, решение № 9369 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13480/2011 г., VIII о.,

докладчик съдията Емилия Кабурова и решение № 9603 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова (част от съдебната практика на ВАС).

Въпреки всичко неизвестните остават много. Вероятно, както магистратите от СЕС, така и тези от ВАС тепърва ще трябва да изясняват голяма част от понятията и принципите, заложени в горепосочените решения. Едно обаче е сигурно – зараждащата се и все по-видима съдебна практика в областта на правото на администрацията да откаже или ограничи приспадането на данъчен кредит ще принуди данъчните служители да действат по коренно различен начин. Те ще трябва да събират сериозни и неопровержими доказателства, за да откажат правото на данъчен кредит, а не просто да се ограничат до това да констатират „обективна невъзможност” за реализация на доставките. Налага се коренна промяна на методологията при извършване на ревизии по прилагането на ЗДДС.

За да се случи това е необходимо Изпълнителният директор на НАП в изпълнение на правомощията си да издаде задължително Указание, в което да се заложат тези практики, така че ревизионните производства да се доближат макар и малко до европейските нива.